3 МАРТ

Трети март - Национален празник на България

За първи път 3 март се чества през 1880 г. като Ден на Възшествието на престола на император Александър Втори.

От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник.

С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Източник: http://omda.bg/bulg/news/3_mart.htm

Освобождението на България в българската историография обикновено се нарича създаването на Третата българска държава в резултат на Руско-турската война (1877–1878). Възстановяването на българската държава се предвижда от Санстефанския мирен договор от 1878 г. и Берлинския договор от 1879 г. и е реализирано с установяването на институциите на Княжество България и Източна Румелия малко след това.
Новосъздаденото Княжество България е зависима от Османската империя автономна държава, васално и трибутарно (плащащо данък) княжество със свое народно правителство и войска. Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с широка автономия, включително собствен парламент, правителство и въоръжени сили. Двете български области са обединени със Съединението на България от 1885 г., официално под формата на лична уния, като България получава официално политическата си независимост едва през 1908 г.
Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki

ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
Третата българска държава води своето начало от Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. Този договор, който възстановява България в етническите й граници, установени от нарочна международна комисия, е ревизиран няколко месеца по-късно от тогавашните Велики сили - Германия, Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия. Това става на т.нар. Берлински конгрес, който накърнява в различна степен интересите на всички балкански страни. Той създава възел от проблеми, превърнали Балканите в "барутен погреб" на Европа. Тъкмо тук е началото на онзи процес, означаван с международния термин "балканизация". Ето защо пословичната "балканизация" не е плод на манталитета на балканските народи и държави, а е пряк резултат от своеволията на Великите сили.
В съответствие с решенията на Берлинския конгрес на територията на Мизия и Софийско възниква Княжество България. Южна България е обявена за автономна област под името Източна Румелия. Македония остава в пределите на Османската империя. До Втората световна война обединението на българския народ е доминанта за външната и вътрешната политика на българската държава.
България успява да си върне Южна България чрез безкръвен преврат през 1885 г. и част от Македония след Балканските войни от 1912-1913 г. Неосъщественият идеал за национално обединение предопределя присъединяването на България към Централните сили през Първата и към Германия през Втората световна война. Блянът и болката за Македония (разпокъсана между Гърция и Сърбия), които са живи и до днес, са платени от българите с две въстания и четири войни.
Но официална България, както и широката общественост, приемат днешните реалности такива, каквито са. Националният въпрос на българите е решим в идеала на Обединена Европа.
Източник: http://omda.bg/bulg/HYSTORY/common_hist.htm#възраждане%20на%20българската%20държава